Ах, младини прекрасни, безгрижен живот, приятели верни и усмивки вечни...дрън-дрън? Какви са тия глупости бе? Младините ми прекрасни биват изтребвани от идеала за 16-годишно момиче. Безгрижния ми живот се дави в забързаното време. Приятелите верни ми говорят зад гърба, а как да се усмихвам след всичко това? 
Не мога да си обясня нещо - защо завиждам за детството на майка ми? Не, чакайте, мога! Нейният живот е бил прекрасен. Всяко лято е ходела на село с два чувала книги и ги е изчитала. Изчела е библиотеката на близкия град поне два пъти. Не, не си мислете, че  е била побъркана, просто е нямала телевизор и само едно радио с една станция. Вечер е излизала да играе, имало е толкова много деца. И все пак искам да кажа, била е на моите години! Аз какво правя? Седя пред компютър или телевизора, ходя по кафенета от 4 години насам, вярно, че излизам и се разхождам поне...и гледам да водя по-активен живот, но искам да кажа защо всичко се е променило така? Деца на 90-те, вие ще ме разберете!!!!! Помните ли, когато трябваше да идем до входа на някой да звъннем и да го питаме дали иска да излезе? А как играехме на народна топка? Волейбол(ама и то един волейбол беше...? Футбол? Лимки!!! А какъв престиж беше само да имаш уокмен. Повечето момичета (включително и аз) все се влюбвахме в момчета с колелета (оле, той кара толкова прекрасно) . Обикаляхме квартала, бягайки и криейки се! Мама ни викаше за обяд, което означаваше да се приберем, да намажем една филия с домашна лютеница и да излезем пак. Седяхме вечер до 11 и родителите ни не се притесняваха. "Не съм ти Ма, не съм ти Бе, не съм ти ЧАШКА ЗА КАФЕ" беше невероятно затапващ израз, а "На баба ти хвъричлото" беше най-ужасната псувня, която някой можеше да каже. О, как щях да забравя - Играта на Подаръци! Как се наговаряхме с приятелките да ни казват някой, а Царя да ни каже да го целунем по бузката, мале, беше ни толкова срам. Прекрасно беше....беше! Години отминаха, дойде ти 21 век (сякаш за добро) и какво стана? Децата страдат от затлъстяване заради вредна харана (, защото баба вече не прави лютеница и няма време да иде на лозето да обере ябълките и да ти прати) и компютрите, които са ги завладели. Всъщност е плашещо и колко деца се разболяват от компютъра и телевизията. Толкова много от тях получават страхова невроза, заради филмите и игрите. Всички ги глезят, имат всичко ( а аз едва ли не чаках Коледа за яйце Киндерсюрприз). Не, не се оплаквам от детството си, оплаквам се от детството на днешните! Ние имахме малко, но бяхме щастливи, за жалост сега нещата се промениха, забарвихме какво е да се радваш на близалка, какво е да видиш сняг за първи път, какво е морето. Минавам един и същи път толкова много време, а едва вчера си спомних колко невероятно, забележително, уникално и величествено ми изглеждаше преди 10 години. Сега е най-обикновенна сграда и си се дразня! Чувствам , че приличам на останалите, а не искам, о, не искам.
Какви са тайните на тийнейджърите ? Ако наистина искате да знаете, ок, но ако ви е страх от истината спрете до тук, до прекрасните ми детски спомени.
Какво ти трябва за да си як ? Вероятността да бъдеш приет в общността ако си момиче и си спала с около 5-6 момчета на 13 е голяма! Разбира се трябва и да си глупава, защото всички те искат в компанията, поради щото си "малка и лесна" . Наркотици? О, разбира се, че как. Какво би било ако не дръпнеш едно масурче в голямото междучасие? Какво ще е ако не се направиш на як и не шмъркаш на всеки купон? Алкохол? По много и некачествен, защото "мама и тате не знаят, че ще има алкохол и не ми дадоха пари" . Цигари? Започна да се губи модата и се радвам, но все пак е яко да пушиш! Ако се държиш като пълния олигофрен, демонстрираш с простотата си и невежеството - ТИ СИ ЯК! Всички те обичат, всички ти се възхищават - "Мале, него не го е страх от нищо!!!" , а всъщност този някой си просто няма достатъчно мозък, за да осмисли нещата, случващи се около него. Ако си на 15, а изглеждаш като 40 годишна шаврантия пак е яко! Задължително трябва да имаш в гардероба си някоя друга тигрова пола, която едвам да ти закрива дупето, защото "опа, забравих да си сложа клинчето" . Трябва да се научиш да говориш на даскалите сякаш те са толкова малоумни, да им покажеш, че видиш ли не разбираш за къде ще ти трябва изобщо Математиката в живота?!? Та ти си достатъчно умна, че да преброиш колко пари ти е дал Чичко Паричко! Браво, девойче, някой ден ще се осъзнаеш. Някой ден всички ще се осъзнаят, което всъщност води до края на мислите ми.
Все някога, напред в бъдещето момчетата осъзнават,  че гаджетата им са били курви, момичетата разбират, че гаджетата им са били пълните наркомани, а аз, колкото и скромно да ви звуча, ще знам, че съм била права.

Love and thorns

if it was not so sad. Come to ride my bicycle with me, in your dreams of course.

"Ние имахме малко, но бяхме щастливи, за жалост сега нещата се промениха, забарвихме какво е да се радваш на близалка, какво е да видиш сняг за първи път, какво е морето."
Не съвсем. Морето искам да ти кажа не бях го виждала 18 години и сега пак не съм го виждала от години. Не знам колко малко сме имали ама майките и бащите ни определено не са се притеснявали дали ще могат да ни облекат и нахранят, дали ще могат да платят тока и парното... (е, ти говориш за 90те, аз имам предвид малко по-рано, щото единственото хубаво за мен от 90те е, че се влюбих). Сега - споделям: "Could be fun, if it wasn't so sad"