Явно днеска ще е ден за тъпи расъждения.
Дали, защото съм яка или зарад" пълнолунието, нямам си идея, но ми е добре така.
Някак си усещам свтлинка в душата си, която тлее и тлее...понякога изгасва, но щом светне се чувствам прекрасно. Чувствам се жива, о, толкова жива, а няма по-прекрасно чувство от това, да знаеш, че си жив, да използваш живота си смислено и да го цениш.
Понякога съжалявам, че губя толкова време от живота си в безсмислени неща, като писане в блогове, употребяване на скайп и интернет като цяло, след като мога да изляза и да видя невижданото, невидимото, да погледна в душите на хората. Това ми е мечта, да видя цвета на хората и да срещна перфектния - прозрачният!
Също искам да летя, нависоко с криле обгърнати от пламъци. Да ръся пепел от тялото си, да се дам на хората. 
Искам да ...се гръмна. Да, да, точно така! Да застана до синята стена, точно над дъгата и да се застрелям в главата...кръвта ми да се слее с червения цвят, после с оранжевия, жълтия, зеления синия и лилавия....ще бъде прекрасно! 
Писна ми да бягам, за да седя на едно място, писна ми да бъда или не, писна ми от Свободата, Санчо, писна ми.

И казвам ви! Вярвайте, че ще полетите над Света и това ще стане. Ще летите по-високо от всеки. Ще усетите небето под своите крака, а хората ще бъдат онези нищожества, които винаги са били.



Love and thorns