Евгения – толкова нежно създание, толкова добра, обичаща и наивна. Косите й черни като катран, устните като цъфтяща роза, а всичко това подчертаваше бледата й кожа. Може й да нямаше тази перфектна фигура на модел, но никой не отрич...

За онзи път
Когато ме нарани
И в онзи кът

Защото началото на всяка моя история е като кулминация и не търся смисъл в думите си. Защото не видяхте паденията ми, а сега ще ви заслепя с изгрева на своята душа. Защото трябва да плачете ниско долу, под  сянката на моя мрак.
Понякога...

Но да беше нещастна, бе тъй сладко.
Понякога искаше щастие за малко,
Но усещането минаваше