Седях си в стаята и ето – гръмотевица. Чайките се опитваха да я заглушат, но не бяха достатъчно силни. Замислих се колко е красиво небето, мрачно и тъжно, сякаш иска да се разплаче, но какво го натъжаваше? Дали това, че вижда в как...

Седнала, добре де, почти легнала на стола, в тъмната стая и съм пуснала Лунната соната, и мечтая. Да, някак си нормално е за мен да го правя, аз друго не умея. Мечтая си да видя Виенската филхармония, мечтая да полетя....мечтая за невъзм...