Тогава есента настъпи. Беше вече Ноември, а жълти и червени листа бяха обсипали Марица. Ирина вървеше тъжно, бавно и замислено по моста, като се надяваше...всъщност и тя не знаеше на какво. Премина го, блъсна двама-трима, но разбира се,...

Цък, това не е рецензия на прекрасното анимационно филмче, което гледахме с Пешо преди двадесет минути. По-скоро е поредният ми отчайващ пост, който ако прочетете до край ще ви купя близалка за награда.
Не обичам Коледа. Да, много странно...