Може би е време да се предам
не е за мен този свят.
Не е за мен тази тъга,

 За всеки ли е щастието?
Неуместен начин за започване на текст, разказ, диалог, че даже и монолог, но наистина – всеки човек ли заслужава щастие? На всеки един от нас ли е отредено да бъде влюбен, да има семейство, деца, работа, ...

Не ще се усмихна вече,
но и няма да заплача.
Сребърна сълза няма да отроня,

 
 
Чувствам се ужасно.

Съжалявам за това, което не бях
Съжалявам за сълзите, които причиних
Съжалявам, че накарах те да викаш

Тогава нощта ме погледна с лудите си очи. Изсмя ми се в лицето, а аз пропадах в онези жълти, луди, луди! очи.
"И тази вечер няма да спиш"
"Изморена съм, моля те...само за час.."